expr:class='"loading" + data:blog.mobileClass'>

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА

1. Въведение в процеса на Глобализация като комплескно явление

 
А. Определение на понятието глобализация - глобализацията е процесът на нарастване на икономическитесоциалнитехническиполитически и културни взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации и хора. Той е свързан с глобално разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и елементи на културата.
Макар контакти между сравнително отдалечени региони да съществуват още от Античността, те придобиват наистина глобален обхват едва след Великите географски открития през XV - XVI век. Бързото развитие на транспортната и комуникационна техника през XX век водят до бързо интензифициране на процеса на глобализация с разрастване на международната търговия и трансфер на капитали и създаване на първите политически институции от глобален мащаб.
Глобализацията е процес със спорен ефект. Налице са различни гледни точки и позиции за ползите и вредите от нея, които в много случаи са повлияни от по-общи идеологически възгледи. Докато поддръжниците на глобализацията я разглеждат като фактор за стопанското развитие в световен мащаб, нейните противници смятат, че тя е причина за икономически и екологични вреди. Възникналото в края на XX век антиглобалистко движение става известно със своите публични демонстрации.

Б. Икономически аспекти на Глобализацията - свързани са с:

1. Международният бизнес - включва всички търговски транзакции (частни сделки, инвестиции, логистика и транспорт), които протичат между два или повече региона, народа или две или повече страни извън политическите им граници. Обикновено, тези транзакции се извършват от частни фирми с цел печалба.
Такива търговски сделки включват икономически ресурси като капитали и природни и човешки ресурси, използвани за международното производство на материални блага и услуги като финанси, банкиране, застраховки, строителство и други.
Подобни международни бизнес споразумения са довели до формирането на мултинационалните корпорации — компании, които имат достъп до пазарите и производството в световен мащаб или такива с операции в повече от една страна. Добре познатите корпорации включват компании за бързо хранене като Макдоналдс, производители на превозни средства като General Motors, Ford Motor Company и Тойота, компании за потребителска електроника като Samsung, LG и Sony, както и енергийни компании като Exxon Mobil, Shell и BP. Повечето от най-големите корпорации работят на множество национални пазари едновременно.
Все повече фирми твърдят, че оцеляването в новия глобален пазар изисква от дружествата да се снабдяват със стоки, услуги, труд и материали от чужбина, с цел непрекъснато да осъвременяват своите продукти и технологии, за да оцелеят при увеличената конкуренция.

2. Международна търговия - Сингапур е страната на върха в световния търговски индекс, прегърнала идеята на глобализацията и превърнала се във високоразвита държава.

Абсолютно търговско предимство съществува, когато една страна може да произвежда стоки с по-малко разходи за единица продукция, отколкото би могъл да стори това търговския ѝ партньор. По същата причина, тя трябва да внася стоки, в които има абсолютно неизгодно положение. Макар да са възможни печалби от търговията при абсолютно предимство, сравнителното предимство е възможността да се предлагат стоки и услуги на по-ниска пределна и алтернативна цена. То разширява обхвата на възможния взаимноизгоден обмен. В днешната бизнес среда, много компании определят сравнителните предимства, предлагани от международната търговия, от съществено значение за оставането им в бизнеса.

3. Търговски споразумения, блокове и зони - специалната икономическа зона е даден географски регион, който има икономически и други закони, които са по-свободно ориентирани спрямо пазарите, отколкото националните закони на страната. Националните закони могат да бъдат преустановени вътре в тези специални зони. Категорията им обхваща много области, включително свободни търговски зони, зони за експортна обработка, свободни зони, индустриални паркове или индустриални имоти, свободни пристанища, градски предприемачески зони и др. Обикновено целта на структурата е да се увеличат преките чуждестранни инвестиции от чуждестранни инвеститори, обикновено от международния бизнес или мултинационални корпорации. Това са определени области, в които дружествата се облагат с минимални данъци или изобщо не се облагат, с цел насърчаването на икономическата активност.

Свободните пристанища исторически имат преимущество с благоприятстващи бизнеса митнически разпоредби, например свободното пристанище на Триест. Много често свободните пристанища представляват част от свободни икономически зони.

Свободната търговска зона е област, в рамките на която стоките могат да бъдат разтоварени, обработени, произведени или преконфигурирани, и реекспортирани без намесата на митническите органи. Само когато стоките се движат към потребителите на територията на страната, в която се намира зоната, те са обект на обмитяване. Свободните търговски зони са организирани около основни морски пристанища, международни летища, както и области по националните граници с географски предимства за търговия. Това е регион, където група от страни се е съгласила да намали или премахне търговските бариери.

Зона за свободна търговия е търговски блок, чиито страни-членки са подписали споразумение за свободна търговия, което елиминира тарифите, квотите за внос, и предпочитанията за повечето (ако не всички) стоки и услуги, търгувани между тях. Ако хората са свободни да се движат между двете страни, зоната за свободна търговия може да се счита и за отворена граница. Европейския съюз например, конфедерация от 28 държави-членки, е зона за свободна търговия и отворена граница.


Азиатско-тихоокеанският регион е описван като „най-интегрираният търговски регион на планетата“, тъй като вътрешнорегионалната търговия формира 55-60% от общия внос и износ в региона. Той също така търгува потребителски стоки за износ извън региона, като например телевизори, радиоапарати, велосипеди, и текстил за САЩ, Европа и Япония. Зоната за свободна търговия на АСЕАН е търговско споразумение на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия, в подкрепа на местното производство във всички страни от АСЕАН. Споразумението е подписано на 28 януари 1992 г. в Сингапур. Когато е подписано първоначално, АСЕАН има шест члена — Бруней, Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд. Виетнам се присъединява през 1995 г., Лаос и Мианмар през 1997 г., а Камбоджа през 1999 г.


2. Икономическа глобализация на световната икономика

Най-забележимият и често коментиран елемент на глобализацията е икономическата глобализация, включваща изменения на финансовите пазари, търговските и производствените ниши, които отслабват контрола на националните правителствата върху местното производство и потребление.

А. Същност на процеса на глобализация в световното стопанство - глобализацията (Globalization) е такава съществена промяна в света и в живота на обществото, която позволява да се твърди, че става въпрос за цивилизационна промяна. Тя обхваща икономическите, социалните, културните и т. н. отношения. Качествено променя тяхната същност и форми на проява. Глобализацията е процес. Процес, за който има ясни индикатори, но който все още се намира в годините си на зараждане и преход, поради което липсват ясни и точни теоретични характеристики и модели. 

Сред основните елементи на икономическата глобализация са:
- Свободна търговия.
- Свободно движение на капитала.
- Преразпределение на различни отрасли на промишлеността между различни страни.
- Ръст на влияние на финансовия капитал, сравнен с търговския и промишления.
- Увеличение на потребителските кредити.
- Намаляване данъците на бизнеса (за сметка на увеличението на данъчната конкуренция между страните)

Б. Глобализацията е закономерен резултат от развитието на МИО и на световното стопанство - от ХVІ до ХVІІІ век световното икономическо развитие се осъществява на основата на териториалните държави. Затова и световното стопанство от края на ХІХ в. се характеризира като комплекс от взаимосвързани национални икономики. Тяхната обособеност е факт, доказван от единния национален пазар (стоков, трудов, капиталов), единната национална финансово-кредитна система, единната макроикономическа политика и т.н. Тези национални стопанства, във взаимодействието си, изграждат общата цялост на световното стопанство. То е интернационално. Основава се на интернационализацията на националните икономики. Тоест интернационализацията е процес, провокиран от развитието на националните стопанства. Но заедно с това, дори и в първоначалните си стъпки, международната икономика не е проста съвкупност от национални стопанства. Тя е самостоятелна структура, относително обособена от образуващите я национални икономики. Точно това обуславя обратното взаимодействие между световното стопанство и националното. Обуславя въздействието на световното стопанство, чрез МИО, върху националното, в резултат на което неговите национални характеристики все повече отслабват. Така тези два взаимнопротичащи процеса повишават равнището на отвореност на националните икономики. Световното стопанство се изгражда все повече не от затворени национални стопанства, а от отворени икономики, с висока степен на взаимовръзка и взаимозависимост в общото си развитие. Постепенно то става една цялостна възпроизводствена система, а не комплекс от взаимосвързани национални стопанства. Съвременната световна икономика загубва характеристиката си на междунационална. Националните стопанства, независимо че запазват обособеността си и все още са главният елемент на световното стопанство, започват да изгубват националната икономическа хомогенност, националния интегритет на стопанството и на възпроизводствения процес. Затова понятието “национална икономика” днес има, все повече, относителен смисъл, постепенно се превръща в статистическа нереалност. Но въпреки това дори и най-крайните либерални схващания не са в състояние да отричат напълно националната икономика.


3. Условия и проблеми на икономическата глобализация


А. Условия на икономическата глобализация - интензивността на връзките между националните стопанства, динамиката на въздействие на световното стопанство върху националното са особено големи към края на петдесетте, началото на шестдесетте години на ХХ век. Това ускорява процеса на разрушаване на националните прегради и на създаване на интернационално единно производствено, търговско, финансово и т.н. пространство. Интернационализацията се превръща в глобализация. От друга страна, глобализацията се оказва повратен момент в интернационализацията на човешката дейност. Тя е процес, който преобръща представите за световното стопанство. Глобалистичното задълбочаване на икономическата взаимозависимост не познава национални, икономически, политически граници. Дори се счита, че националните граници оскъпяват международния икономически процес. Световното стопанство става надтериториално, наднационално, космополитично.

Така икономическата глобализация би могла да се разбира като засилване в световен мащаб на взаимодействието и взаимозависимостта между икономическите субекти, което обвързва съвкупността от икономически дейности в единно цяло в границите на световното стопанство. Светът става икономически все по-взаимозависим, в резултат на което се изгражда единно световно икономическо пространство. 

Б. Предпоставки на икономическата глобализация - националните икономики и световното стопанство съдържат потенциала на глобализиращите се световни икономически процеси. Глобализацията е резултат на развитието на техните вътрешни характеристики и интернационализиращ потенциал. В същото време обаче, появата и динамиката на глобализиращите характеристики на международната икономика стават възможни при определени обстоятелства. Затова глобализацията се разглежда винаги като процес, възможен и осъществяван от технически средства.

1. На първо място може да се забележи премахването на пространствено-времевите ограничения. Континентите, държавните граници, разстоянията губят икономическото си значение. Подвижността на стоки, капитали, пари, хора, информация и т. н. става най-мощният и значим фактор, качествено променящ националното и световното стопанство. Това е резултат на непрекъснатия прогрес в транспортните средства.

2. Невероятните нововъведения в информационните и комуникационните технологии ускоряват процеса на глобализация. Те като никога досега овладяват пространството и времето. Чрез тях качествено се променя предвижването, съхраняването и възприемането на икономическата информация, което променя цялостния икономически процес, превръщайки го в глобален. Създава се икономическо кибернетизирано пространство, което е съществено различно от териториалното. В него парите се движат със скоростта на електронния сигнал. Съвременните информационни технологии, модерните международни комуникации способстват за икономическата цялост на съвременния свят, изграждайки интернационално функционираща модерна инфраструктура. Чрез тях всички икономически явления стават взаимозависими и част от глобални икономически процеси.

3. Новите енергийни източници, автоматизацията, биотехнологиите, наукоемкостта на съвременното производство и т. н. са техническата база и опора на глобализацията и в същото време изграждат техническата и технологичната глобализация в световната икономика. Създават се принципно нова материално техническа база, модерни технологии, които са резултат на глобалното развитие на науката, от общите усилия на научно-изследователските центрове, които по същество стават глобални.

Първоначалните стъпки на глобализацията са съпроводени с проблеми и противоречия, типични за всяко изграждащо се явление, но и обясняващи се с трудната адаптация на националните структури и на субективния фактор. В момента се проявяват напълно закономерни, но взаимно противоречиви процеси на глобализация, транснационализация, регионализация, с едновременното запазване на националните стопански явления. Много често съвременната реалност на това противоречие е сблъсъкът между глобална, регионална, транснационална и национална икономика.

1. Националното стопанство, независимо че все повече е “привидно” национално, влиза в противоречие с глобално протичащите процеси. В резултат на взаимодействието на глобализацията и държавната икономическа политика няма точни граници на въздействие на държавната власт върху икономиката. Понякога дори се констатира, че механизмите на икономическата политика са по-скоро невалидни. Автономните икономически мерки на дадена страна оказват влияние върху голям брой други страни и омаловажават техните управленски усилия. Например кредитите, които МВФ отпуска, задължително се обвързват с определени изисквания към икономическата политика и към националното законодателство и тяхната самостоятелност е съмнителна. Това безспорно налага взаимна, глобална координация и регулиране на макроикономическите политики. Освен това глобализацията нарушава влиянието на синдикални, стопански, граждански и др. структури върху националните икономически процеси.

2. Транснационализацията и регионализацията реализират космополитичната същност на капитала и глобалните икономически процеси. И в същото време са самостоятелни структури, компактни подсистеми на глобалното световно стопанство, които влизат в противоречие.

С транснационализацията международните икономически връзки стават вътрешнокорпоративни. Независимо от големия им мащаб, ТНК обособяват производството, търговията, интересите и т.н. И въпреки че надхвърлят националния обхват, те стават вътрешнофирмени, вътрешнокорпоративни и не са директна проява на глобалното обединяване. Така глобализацията и транснационализацията влизат в противоречие. Противоречие, изразяващо се в съпротивлението и в стимулирането на глобалните икономически процеси.

3. Тенденцията към регионализация на икономиката създава регионални икономически общности с преференциални икономически условия за участващите страни и дискриминационни спрямо трети. Изграждат се вътрешнорегионална търговия, вътрешнорегионално движение на капитали, вътрешнорегионална трудова миграция и т. н. Счита се, че това дезинтегрира световния пазар и противодейства на глобализиращата тенденция в световната икономика. Но се смята също, че регионализмът не застрашава икономическата глобализация, той не е нейна алтернатива, а необходима стъпка за изграждането й. Следователно може да се твърди, че в съвременния свят протичат взаимнодопълващи се процеси на интеграция (териториализация) и транснационализация (парцелиране), които са противоречиви страни на един и същ процес – глобализацията.

В. Симптомите на глобализацията - те са особено красноречиви през 70 - те 80 - те години на миналия век, когато се осъществява така нареченият глобален икономически бум. Те могат накратко да се свържат с това, че:

1. Производственият процес все повече се превръща в глобален. Потвърждават го транснационалното вътрешнофирмено производство, регионално обособените възпроизводствени процеси, динамично развиващото се международно промишлено коопериране и т.н. Националният възпроизводствен процес е силно зависим от производството в другите страни. С разширяването на световните производства и изграждането на световните производствени мрежи, националните започват да губят своето значение. Констатира се, че глобалното производство стимулира ефективното използване на световните ресурси, в резултат на което се повишава равнището на националното и на световното производство.

2. В глобализиращото се световно стопанство капиталът няма определено местопребиваване. Той се превръща в глобален и адекватно съответства на своята изначална космополитична същност. Мястото и времето за неговото инвестиране се определя от конюнктурата на глобалните икономически процеси, което конкретизира стремежа за глобално извлечени изгоди. Финансовите потоци приемат характеристиката на глобални. Те се осъществяват на глобални финансови (валутни, капиталови, кредитни) пазари, необвързани директно с националната финансова среда и в голяма степен движещи се извън контрола на националните правителства. На единния глобален финансов пазар участват привидно национални икономики и привидно национални икономически субекти. Той е залят от виртуални пари в ликвидни, портфолио инвестиции и претрупан с огромни спекулативни сделки.

3. Глобалните пазари (стокови, финансови, трудови и т. н.) са съществена характеристика на глобалната световна икономика. Може да се твърди, че икономическата глобализация представлява процес на по-пълно сливане на пазарите в световната икономика. Националните пазари вече не съставят съвкупността на световния пазар, те са елемент и интегрални звена на глобалния световен пазар. Върху тях оказват влияние глобално формираните международни цени. Националната ценова структура е зависима от тях. Глобалните пазари формират и процеса на глобалната конкуренция. Затова стратегическа цел на всяка фирма е глобалната конкурентоспособност. Защото е безспорно, че нейното оцеляване не зависи от националните критерии за конкурентност, а от съответствието й на определените от световните лидери стандарти. Така глобалните пазари реализират процеса за глобално преследване на печалба. Наличието на глобални пазари съответно определя необходимостта от глобалната стратегия на СТО за либерализиране на международната търговия.

4. Глобалната световна икономика се идентифицира и със синхронизацията на стопанския цикъл и формирането му като световен. В глобалното световно стопанство МИО съществено се променят и играят ролята на съвършени трансмисии на циклични колебания. Такива са международното разделение на труда, динамиката на международната търговия, миграцията на работната сила, ТНК и преките външни инвестиции и т. н. Всички те безпроблемно осъществяват международното пренасяне на циклични колебания от една икономика в друга и изравняват националните стопански конюнктури. Така фактически се осъществява единна световна циклична динамика.

5. Съвременната инфлация също притежава характеристиките на глобална. И това е така, защото силно обвързаните икономически процеси в глобалното стопанство спомагат бързото й пренасяне от една страна в друга. Интернационализацията на инфлационните процеси се стимулира от динамиката на външната търговия, от процесите на единния валутен пазар, със свободно плаващите валутни курсове, от взаимозависимите ефекти на една национална парична политика върху икономиката на друга страна и т. н.

Краткото изброяване на индикаторите на глобализиращото се световно стопанство е достатъчно за констатацията, че съвременният бизнес има планетарно измерение. Все по-трудно става на съвременните компании да определят своите мащаби в национални граници и в структурата на националната икономика. Все повече техните бизнесрешения са глобално мотивирани.
Националните икономики, силно зависими в глобалното стопанство, се превръщат в негови интегративни елементи. Така са проявява процес, с който престава да съществува разлика между вътрешна и външна макроикономическа политика, с който все по-настойчиво се налага наднационална синхронизация на икономическата политика.
Икономическото благосъстояние в отделните страни все повече е зависимо от глобализиращите се световни икономически процеси и все по-малко зависи от национални обстоятелства и политически решения.

Г. Проблеми на икономическата глобализация - глобализацията поставя и редица по-конкретни въпроси и проблеми, разрешаването на които е нейното бъдеще. Например: технологичната и икономическата глобализация дори и без да се стремят, в крайна сметка налагат еднообразие в икономическия живот, в житейската среда, в културното наследство и т. н.

Днес икономическите конфликти имат световен характер. Глобализират се кризисните икономически процеси. Глобален характер придобиват суровинно-енергийната криза, кризата на външната задлъжнялост, цикличните кризи на свръхпроизводство, световните борсови кризи и т. н. Интересен е въпросът дали икономиката и пазарът без граници ще доведат до достатъчно приемливо, безконфликтно общество, прогресиращо върху хомогенно и еднородно глобално стопанство. Затова, за да е задоволителен резултатът, е необходимо да се структурират ефективно действащи глобални институции, които да определят концепциите за глобалното икономическо сътрудничество в света и механизмите за регулирането му.

Взаимозависимите икономики в глобалното стопанство образуват пазари, на които монопол върху предлагането имат малък брой продавачи. ТНК имат могъщество, надхвърлящо това на държавите. Това изисква всеобхватно регулиране в световен мащаб. Изисква контрол на дигитализираното движение на пари. Налага необходимостта от международна спогодба за защита на инвестициите, на интересите, на слабите.

Не е трудно да се забележи, че глобализацията в своя преходен период протича неравномерно и неравноправно. Механизмите на икономическата борба – технологичното обновление, превъзходството, изградено върху нематериалните ресурси (информация, автоматизация, културни продукти и т. н.), контролът върху пазарите са акумулирани неравномерно в различните глобално проявяващи се икономически субекти. Това налага икономическата взаимозависимост да се характеризира от позицията на всяка отделна страна и географски регион. Този подход на изследване недвусмислено констатира асиметричност на глобалната икономика. В нея ясно се разграничават облагодетелствани от глобалните процеси богати икономики и ограничени от тях бедни страни. И може би не е пресилено твърдението, че сме свидетели на ново световно разслоение, разбирането на което всъщност поражда антиглобалистичните протести. Това дава основание да се мисли, че глобализацията е новият световен безпорядък, в който човечеството ще съществува известно време, а икономисти и политици ще влагат повече емоции, отколкото разум. Още повече, че глобалните процеси освен икономиката обхващат културата, образованието, правото, политиката и т. н.

Отрицателните последици на глобалната икономическа взаимозависимост са факт. Но въпреки това е носталгично да мечтаем за световната икономика от началото на двайсети век. Глобализацията предлага нови, съвременни шансове на националните икономики. Те безспорно трябва да се използват, като се посрещне предизвикателството с необходимите адаптиращи реформи, позволяващи да се реализират глобални изгоди.









Няма коментари:

Публикуване на коментар